“Да си гей в България означава две неща: срам и страх. Повечето от нас живеят двойствен живот, въртят един филм за роднините, друг за колегите”, казва един млад български гей, който винаги си носи спрей срещу нападатели.
Хомосексуалните и транссексуалните хора отново ще излязат на улицата в София. Тазгодишният гей-парад е насрочен за 30 юни. Столичната община този път реши да не облага участниците с таксите за „тротоарно право” и „охрана”. Дали се пропуква ледът на хомофобията в България? Николай Цеков разговаря по темата с Марко Марков, който преди 2 години основа софийската организация „Действие” за защита на правата на хомосексуалните хора.
“Ние също сме хора!”
„Да си гей в България означава две неща – срам и страх. Хомосексуалните хора не смеят да се покажат, защото това означава да бъдат отхвърлени, често и от роднините си. Гей-общността в България едва сега съзрява за общи действия в защита на своите права, но още е на светлинни години от постигнатото в много развити държави. Дори не говоря за липсата на законодателство, което разрешава гей-браковете и произтичащите от тях права и задължения на партньорите. Макар че ние също сме хора и това за нас е също толкова важно, колкото и за останалите”, с огорчение обяснява 26-годишният Марко Марков. За него казват, че с интелигентност и откритост е заслужил уважението на своите колеги в една агенция за разпространение на филми. На улицата обаче Марко винаги си носи спрей срещу нападатели.
“Аз съм такъв, какъвто съм”
Младият човек не крие сексуалната си ориентация, която в съчетание с крехкото му телосложение досега му е носела само неприятности. „Три пъти са ме разпознавали като лице от гей-парада и са ме заплашвали. Веднъж ме биха, само защото ходех за ръка с приятеля ми. Най-ужасното ми „приключение” обаче беше в полицията, където с моя партньор давахме показания, след като ме обраха и ми взеха ценни вещи. Отношението на дежурната служителка беше несравнимо по-гадно от самото престъпление”, не премълчава униженията Марко Марков.
Щурмът на псевдопатриотите
Въпреки че не е надарен с физическата сила на мнозина български мачовци, гей-активистът има куража да се изправи срещу предразсъдъците на тълпата и несправедливостта в държавата, която би трябвало да го защитава. Марков разказва: „Шест души от софийската организация „Действие” отидохме в Пазарджик, за да протестираме срещу приетата по предложение на ВМРО наредба на местната общината. Тя постановяваше мерки, които публично унижаваха и дискриминираха гей-общността в града. Бързо ни обкръжиха стотина специално докарани привърженици на разни „националистически” партии и движения, които виждат в нас „заплаха за нацията”. Отнесох няколко юмрука, но не се отказах да протестирам.”
Според Марков най-доброто средство за противодействие срещу хомофобията са информацията и единодействието на дискриминираните хора. „В България още в училище децата трябва да се образоват какво е да си хетеро или хомосексуален. Хората имат нужда от ограмотяване, за да се примирят с факта, че примерно техни роднини и дори собствените им деца могат да бъдат сексуално различни от тях. Според социологическите анкети половината от мразещите ни българи смятат, че хомосексуалността е болест, а другата половина – че е вид мода. Това е много жалко, защото още преди три десетилетия Световната здравна организация категорично отхвърли подозрението, че хомосексуалността е болестно състояние”, припомня Марко Марков.
Гей-парадът като мерило на българските комплекси
“Съжалявам Борисов…”
Според него в провинцията положението с правата на хомосексуалните е още по-лошо, отколкото в столицата. Там над 90 на сто от хомосексуалните живеят двойствен живот. Те си въртят един „филм” за роднините, друг за съседите, трети за местоработата. Гей-парадът дава доказателства за изключително високото равнище на разпространение на хомофобията в България, която по думите на Марков е с мащаба на епидемия. Без ограмотяване на хората на тема хомосексуалност хомофобията трудно може да се преодолее. Вярно е, че по настояване на Омбудсмана и международните организации за правата на човека законодателството вече защитава по-добре малцинствата. Това се гарантира с промяната в Наказателния кодекс в частта „Престъпления поради омраза”. Но, както казва активистът: „Всичко, което дотук бе направено в България за спазването на човешките ни права, стана заради международния натиск. Вярвам в Брюксел, не на София”, казва Марков.
Неотдавна в публично интервю премиерът Бойко Борисов си „отдъхна”, че сред депутатите му нямало хомосексуални. „Личното ми мнение е, че нашият премиер е много прост човек, който не познава задълженията си към ВСИЧКИ хора, не само към мнозинството. Мога само да го съжалявам…”, е краткият коментар на Марко Марков.
Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев
Dzhigov 