Секс рекорди

Някои го правят за удоволствие, други от любов. Смелчаците пък, го правят, за да поставят нов рекорд.

Като се има предвид, че всеки ден се случват поне 120 милиона сексуални акта, няма да те изненадаме с новината, че не всички обичат бавния романтичен секс. Но, ако искаш да се запишеш в някоя от книгите с рекорди ще се наложи да отведеш секс живота си до съвсем ново – и силно смущаващо – ниво. Някои от тези рекорди са слаби, други са странни, а трети са откровено глупави. Разгледай ги, за да прецениш дали самата ти нямаш потенциал с лека ръка (или друга част от анатомията си) да подобриш някой от тях…

НАГРАДАТА: НАЙ-ДЪЛГА ЦЕЛУВКА

Победителите: Джеймс Белшоу и София Северин от Великобритания.

Рекордът: През 2005-а Белшоу и Северин се целували без прекъсване 31 часа 30 минути и 30 секунди в шопинг центъра Плаза в Лондон. На двойката не е било позволено да заспи или дори да седне. Налагало им се да пият вода със сламка без да прекъсват заниманията си и така дори, докато ходели до тоалетна!

НАГРАДАТА: НАЙ-ГОЛЕМИ ЕСТЕСТВЕНИ ГЪРДИ

Победителката: Ани Хоукинс-Търнър от САЩ (сценично име Норма Стиц).

Рекордът: Тя държи рекорда на Гинес за най-големи гърди от 1999-а година, когато всяка от гърдите й тежала 12,7 кг. Размерът на сутиена и пък бил 110V (Това представяш ли си го изобщо?!). Тя припечелила от даденостите си като се появявала в няколко мъжки списания и участвала във филми за възрастни. Оттогава обаче, увеличила теглото си, както и размера и сега гърдите й са с направо чудовищен размер, на който дори не съществува европейски еквивалент.

НАГРАДАТА: НАЙ-ГОЛЯМ ПЕНИС

Победителят: Джона Кардели Фалкън от САЩ.

Рекордът: Е, размерът определено има значение, когато притежаваш най-гигантския пенис на земята. Фалкън (39 г.) е от Ню Йорк и в спокойно състояние „инструментът“ му е цели 24, 13 см. Когато се възбуди пък е с плашещите 34, 29 см. Изобщо не е изненада, че горкият Джона не е имал връзка от 12 години…

НАГРАДАТА: НАЙ-СИЛНА ВАГИНА

Победителката: Татята Кожевникова от Русия.

Рекордът: Кожевникова може да повдигне 14 кг с вагината си. (Не питай повече!) Тренирала е вагиналните си мускули в продължение на 15 години, защото била убедена, че били слаби, докато е била бебе. За да можеш да се насладиш на максимално удоволствие по време на секс, според нея трябва да правиш упражненията на Кегел по пет минути всеки ден (А дали не трябва да вдигаш и вагинални тежести?!).

НАГРАДАТА: НАЙ-ДЪЛГО ВРЕМЕ, ПРЕКАРАНО В МАСТУРБАЦИЯ ОТ ЖЕНА

Победителката: Кити Кат от САЩ.

Рекордът: Кити Кат мастурбирала в продължение на седем часа и шест минути в маратона по мастурбация в Сан Франциско (какви събития измислят хората!) през 2008-а. 28-годишната еротична масажистка носела розови котешки ушички и мастурбирала с вибратори, вибрираща ръкавица и секс машина. Получавала оргазъм поне веднъж на всеки час. Ауч?

НАГРАДАТА: НАЙ-ДЪЛГО ВРЕМЕ, ПРЕКАРАНО В МАСТУРБАЦИЯ ОТ МЪЖ

Победителят: Масанобу Сато от Япония.

Рекордът: Сато става световен шампион по мастурбация на същия маратон в Сан Франциско през 2009-а, където мастурбирал в продължение на девет часа и 58 минути. Той е служител в компания за производство на изкуствени вагини (Какво повече да кажа?!).

НАГРАДАТА: НАЙ-ДАЛЕЧНА ЕЯКУЛАЦИЯ

Победителят: Хорст Шултц от САЩ.

Рекордът: Шултц държи очарователен рекорд. Спермата му е пропътувала разстояние от 5, 71 м. Според слуховете значително количество от семенната течност е успяло да премине тази дистанция. Говори се, че рекордът за женска еякулация е три метра, но никой не иска да сподели името на талантливата дама.

НАГРАДАТА: НАЙ-СЕКСУАЛНИ ПАРТНЬОРИ ЗА ЕДИН ДЕН

Победителите (или губещите): Джон Доу и Хюстън, американски порно актьори.

Рекордът: На Доу му се наложило да си легне със 101 жени за един ден, но успял да стигне „само“ до 52. Хюстън пък правила секс с 620 мъже в един ден като средното време, което посвещавала на всеки от тях било около 58 секунди.

НАГРАДАТА: НАЙ-МНОГОБРОЙНА ОРГИЯ

Победителят: Япония.

Рекордът: 250 двойки се събрали заедно, за да поставят този рекорд. Събитието се провело в голям склад и било записано на видео. В типично японски стил организацията била перфектна – всички сексуални актове и пози били с предварително поставена хореография (Ей тук оставам безмълвна!).

/Източник: www.cosmopolitan.bg /

Гейовете – заплаха за “българщината”?

“Да си гей в България означава две неща: срам и страх. Повечето от нас живеят двойствен живот, въртят един филм за роднините, друг за колегите”, казва един млад български гей, който винаги си носи спрей срещу нападатели.

Хомосексуалните и транссексуалните хора отново ще излязат на улицата в София. Тазгодишният гей-парад е насрочен за 30 юни. Столичната община този път реши да не облага участниците с таксите за „тротоарно право” и „охрана”. Дали се пропуква ледът на хомофобията в България? Николай Цеков разговаря по темата с Марко Марков, който преди 2 години основа софийската организация „Действие” за защита на правата на хомосексуалните хора.

“Ние също сме хора!”

„Да си гей в България означава две неща – срам и страх. Хомосексуалните хора не смеят да се покажат, защото това означава да бъдат отхвърлени, често и от роднините си. Гей-общността в България едва сега съзрява за общи действия в защита на своите права, но още е на светлинни години от постигнатото в много развити държави. Дори не говоря за липсата на законодателство, което разрешава гей-браковете и произтичащите от тях права и задължения на партньорите. Макар че ние също сме хора и това за нас е също толкова важно, колкото и за останалите”, с огорчение обяснява 26-годишният Марко Марков. За него казват, че с интелигентност и откритост е заслужил уважението на своите колеги в една агенция за разпространение на филми. На улицата обаче Марко винаги си носи спрей срещу нападатели.

“Аз съм такъв, какъвто съм”

Младият човек не крие сексуалната си ориентация, която в съчетание с крехкото му телосложение досега му е носела само неприятности. „Три пъти са ме разпознавали като лице от гей-парада и са ме заплашвали. Веднъж ме биха, само защото ходех за ръка с приятеля ми. Най-ужасното ми „приключение” обаче беше в полицията, където с моя партньор давахме показания, след като ме обраха и ми взеха ценни вещи. Отношението на дежурната служителка беше несравнимо по-гадно от самото престъпление”, не премълчава униженията Марко Марков.

Щурмът на псевдопатриотите

Въпреки че не е надарен с физическата сила на мнозина български мачовци, гей-активистът има куража да се изправи срещу предразсъдъците на тълпата и несправедливостта в държавата, която би трябвало да го защитава. Марков разказва: „Шест души от софийската организация „Действие” отидохме в Пазарджик, за да протестираме срещу приетата по предложение на ВМРО наредба на местната общината. Тя постановяваше мерки, които публично унижаваха и дискриминираха гей-общността в града. Бързо ни обкръжиха стотина специално докарани привърженици на разни „националистически” партии и движения, които виждат в нас „заплаха за нацията”. Отнесох няколко юмрука, но не се отказах да протестирам.”

Според Марков най-доброто средство за противодействие срещу хомофобията са информацията и единодействието на дискриминираните хора. „В България още в училище децата трябва да се образоват какво е да си хетеро или хомосексуален. Хората имат нужда от ограмотяване, за да се примирят с факта, че примерно техни роднини и дори собствените им деца могат да бъдат сексуално различни от тях. Според социологическите анкети половината от мразещите ни българи смятат, че хомосексуалността е болест, а другата половина – че е вид мода. Това е много жалко, защото още преди три десетилетия Световната здравна организация категорично отхвърли подозрението, че хомосексуалността е болестно състояние”, припомня Марко Марков.

Гей-парадът като мерило на българските комплекси

“Съжалявам Борисов…”

Според него в провинцията положението с правата на хомосексуалните е още по-лошо, отколкото в столицата. Там над 90 на сто от хомосексуалните живеят двойствен живот. Те си въртят един „филм” за роднините, друг за съседите, трети за местоработата. Гей-парадът дава доказателства за изключително високото равнище на разпространение на хомофобията в България, която по думите на Марков е с мащаба на епидемия. Без ограмотяване на хората на тема хомосексуалност хомофобията трудно може да се преодолее. Вярно е, че по настояване на Омбудсмана и международните организации за правата на човека законодателството вече защитава по-добре малцинствата. Това се гарантира с промяната в Наказателния кодекс в частта „Престъпления поради омраза”. Но, както казва активистът: „Всичко, което дотук бе направено в България за спазването на човешките ни права, стана заради международния натиск. Вярвам в Брюксел, не на София”, казва Марков.

Неотдавна в публично интервю премиерът Бойко Борисов си „отдъхна”, че сред депутатите му нямало хомосексуални. „Личното ми мнение е, че нашият премиер е много прост човек, който не познава задълженията си към ВСИЧКИ хора, не само към мнозинството. Мога само да го съжалявам…”, е краткият коментар на Марко Марков.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев